Скопие поиска отпадането на Втория протокол с България и постави под въпрос европейския си път
Президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова призова за анулиране на Втория протокол между България и Северна Македония – документ, който е включен в преговорната рамка на страната с Европейския съюз и е част от заключенията на Съвета на ЕС. Изявлението ѝ бе направено в контекста на продължаващия спор между Скопие и София около условията за европейската интеграция на западната ни съседка.
Според Силяновска именно Вторият протокол представлява основната пречка по пътя на Северна Македония към ЕС. Тя настоя той да бъде отменен, тъй като според нея съдържащите се в него ангажименти не би трябвало да бъдат част от европейския преговорен процес.
Тази позиция обаче поставя Скопие в директен конфликт с вече приетата от всички държави членки на ЕС преговорна рамка, известна като „френското предложение“, договорено през 2022 г. Именно въз основа на него България вдигна ветото си върху започването на преговорите със Северна Македония, а страната официално прие заложените условия.
Какво представлява Вторият протокол
Вторият протокол е подписан на 17 юли 2022 г. в рамките на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония. В него са конкретизирани редица задължения, които Скопие поема като част от процеса на нормализиране на двустранните отношения.
Сред тях са:
- вписването на българите като държавотворен народ в Конституцията на Северна Македония;
- изпълнение на Договора за добросъседство от 2017 г.;
- мерки срещу езика на омразата;
- работа на съвместната историческа комисия;
- защита на правата на гражданите с българско самосъзнание;
- отказ от претенции за съществуването на „македонско малцинство“ в България като основание за намеса във вътрешните ѝ работи.
Именно изпълнението на тези ангажименти е обвързано с преминаването към следващите етапи на преговорите за членство.
Защо искането има сериозни последици
Искането за анулиране на Втория протокол не представлява просто двустранен спор между София и Скопие. След приемането на „френското предложение“ неговите разпоредби вече са част от официалната европейска рамка за преговорите.
Това означава, че евентуалното отпадане на протокола би изисквало на практика преразглеждане на вече одобрени решения на Европейския съюз – нещо, което България многократно е заявявала, че няма да допусне.
Българското външно министерство нееднократно подчертава, че няма да се съгласи на предоговаряне или заобикаляне на договорената през 2022 г. европейска рамка и че изпълнението на всички поети ангажименти остава задължително условие за напредъка на Северна Македония към членство в ЕС.
Конституционните промени остават ключът
Най-важното условие за реалното начало на следващия етап от преговорите остава приемането на конституционните изменения, с които българите трябва да бъдат включени сред народите, изрично посочени в преамбюла на Конституцията на Северна Македония.
Без тази промяна не може да бъде свикана следващата междуправителствена конференция между ЕС и Скопие, независимо от политическите декларации на македонското ръководство.
Нов сигнал за задълбочаващ се застой
Изявлението на президента Силяновска-Давкова идва на фона на продължаващата вътрешнополитическа съпротива срещу конституционните промени и засилва впечатлението, че управляващите в Скопие търсят промяна на вече договорените условия, вместо тяхното изпълнение.
Ако тази позиция бъде превърната в официална държавна политика, тя би означавала фактически отказ от изпълнение на ключови елементи от преговорната рамка с ЕС. Това би направило практически невъзможно откриването на следващите етапи от присъединителния процес, доколкото Европейският съюз досега последователно настоява всички поети ангажименти да бъдат изпълнени в пълния им обем.
