Читателят, отворил за пръв път Псалтира и стигнал до Псалм 52, неминуемо се озадачава: той е почти идентичен с Псалм 13. Не само по смисъл — буквално. Съвпадението е толкова пълно, че западните текстолози нерядко го използват като пример за «дублети» в Стария завет. Но православното предание гледа на този феномен по различен начин — и отговорът е по-богат, отколкото изглежда на пръв поглед.
Двата псалма: в какво се различават
Псалм 13 и Псалм 52 са наистина почти идентични по текст. И двата започват с думите «Рече безумният в сърцето си: няма Бог» и описват нравствената поквара на човечеството, Божия поглед към земята и надеждата за спасение от Сион.
Разликите са две:
- В Псалм 13 Бог е наименован с тетраграматона Яхве (в славянския и българския превод — «Господ»), докато в Псалм 52 се използва Елохим («Бог»). Това не е редакторска небрежност — в еврейската традиция двете имена носят различни акценти: Яхве подчертава личното, завещателното отношение на Бога към избрания народ, а Елохим — Неговото универсално владичество над цялото творение.
- Псалм 13:5-6 и Псалм 52:6 имат малка текстова разлика в края, като Псалм 13 е по-развит.
Православните хипотези
Хипотеза първа: литургична употреба. Псалтирът в своя окончателен вид е съставен за богослужебна употреба в йерусалимския храм. Смята се, че при окончателното редактиране на Псалтира — традиционно приписвано на Ездра — някои псалми са включени в две различни «книги» (Псалтирът се дели на пет части, наподобявайки Петокнижието), защото са използвани в различни богослужебни контексти. Псалм 13 принадлежи към Първа книга (Пс. 1–41), използвана в един тип служби, а Псалм 52 — към Втора книга (Пс. 42–72), с различна литургична употреба.
Хипотеза втора: два различни момента на вдъхновение. Св. Атанасий Александрийски и блажени Теодорит Кирски коментират, че Давид е могъл да получи едно и също богооткровение в два различни момента от живота си — и двата пъти да го е записал. Духовното прозрение за безбожието и неговите последици не е абстрактна теза, а жива реалност, пред която пророкът се е изправял многократно. Двата псалма са като два прозореца към една и съща истина, отворени в различно време.
Хипотеза трета: съзнателно богословско удвояване. Православните тълкуватели подчертават, че паралелното съществуване на двата псалма с различните Божии имена не е случайно, а съдържа богословско послание: нравственото падение на човека е еднакво осъдено от Бога и в личното Му отношение към Израил (Яхве), и в качеството Му на Творец и Съдия на вселената (Елохим). Безумието на атеизма е осъдено два пъти — от двете имена на Бога.
Авторите на Псалтира
Православното предание е категорично: Псалтирът не е дело само на Давид, макар той да е написал мнозинството от псалмите (73 по еврейската традиция, 84 по гръцката). Надписанията на псалмите — запазени в еврейския оригинал и в Септуагинтата — сочат и други автори.
Мойсей е автор на Псалм 89 (90 по номерацията на МТ) — «Господи, Ти си бил наше прибежище от род в род». Това е най-старият псалм в Псалтира, написан вероятно в края на 40-годишното странстване в пустинята. Мойсей разглежда краткостта на човешкия живот пред лицето на вечния Бог — тема, която резонира с цялото му пророческо служение.
Асаф е автор на 12 псалма (49 и 72–82 по МТ). Асаф е левит, началник на певците в скинията по времето на Давид, описан в Книгата на Летописите като пророк. Неговите псалми са предимно дидактични и исторически — те преразказват историята на Израил като урок за съвременниците. Псалм 77 (78) е един от най-дългите в Псалтира.
Синовете на Корей са автори на 11 псалма (41–48, 83, 87, 88 по МТ). Кореевите синове са левитски певци, потомци на онзи Корей, който се вдигна против Мойсей в пустинята. Показателно е, че докато баща им погина при бунта (Числа 16), синовете му оцеляха и дадоха начало на певческа школа. Техните псалми са сред най-лирически красивите — Псалм 83 (84) «Колко са възлюбени жилищата Ти, Господи на Силите!» е един от най-обичаните в православното богослужение.
Еман Езрахит е автор на Псалм 87 (88) — един от най-мрачните псалми в Псалтира, без утешително заключение, завършващ с думите «мрак е приятелят ми». Православните тълкуватели го четат като пророчество за Христовото слизане в ада.
Етан Езрахит е автор на Псалм 88 (89) — величествен химн на Божията вярност към завета с Давид, завършващ обаче с вопъл за изоставеност. И двамата — Еман и Етан — са споменати в Книгата на царете като мъдреци, по-малко мъдри от Соломон.
Соломон е автор на Псалм 71 (72) и Псалм 126 (127). Псалм 71 е месиански — описва идеалния цар, когото православните тълкуватели виждат като образ на Христос. Псалм 126 е прочутият: «Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят строящите го».
Ездра и Неемия — някои православни тълкуватели, следвайки блажени Йероним, смятат, че Ездра е отговорен за окончателното редактиране и наредбата на Псалтира в сегашния му вид, а отделни псалми без надписание може да са негово дело.
Псалтирът в православното богослужение
Псалтирът е централната богослужебна книга на православното богослужение. Той се чете изцяло в рамките на една седмица при редовно богослужение, а в Страстната седмица и Великия пост — два пъти. Монасите знаят Псалтира наизуст.
Св. Атанасий Велики пише на монах Маркелин, че Псалтирът е уникален сред всички библейски книги: «В другите книги четеш за онова, което трябва да правиш. В Псалтира четеш и пишеш за собствената си душа.» Псалмите са едновременно пророчество, история, богословие и молитва — и затова Църквата ги е поставила в сърцето на своето богослужение.
Удвояването на Псалми 13 и 52 в Псалтира не е редакторска грешка. То е напомняне, че едната и съща истина може да бъде чута два пъти — и двата пъти да звучи свежо, защото е вечна.
