Иван Стамболов
8 септември 2026 г.
Курбан е прието да се прави на много празници, но най-забележителните са на Гергьовден и на Малка Богородица. И двата са свързани с плодовитостта в простонародните и недоизчистени от езичество разбирания. На Гергьовден се опитваме да си осигурим много агнета в стадата (защото св. Георги, римски генерал само по себе си, се приема като закрилник на овчарите, нищо че името му означава „земеделец“, а не „скотовъд“), а пък на Малка Богородица – много деца в семейството, защото както св. Георги в народните разбирания покровителства стадата, така и Богородица, бидейки жена и майка, покровителства ражданията на бебета.
Какво обаче е курбанът и доколко е в съгласие с нормите на Църквата? Във всички случаи курбанът е жертва. Кръвна жертва. Смисълът му може да се разглежда в три посоки:
-
Оброк;
-
Благодарност;
-
Благотворителност.
Оброк е когато кажеш: „Господи, нека ме отмине тази беда и ще дам курбан на Богородица!“. Благодарността е например когато оцелееш в автомобилна катастрофа и после всяка година на датата на оцеляването правиш курбан. Благотворителността, социалната функция е да се нахранят бедни и гладните в общността.
В храма „Св. Георги“ на бул. „Патриарх Евтимий“ (моята енорийска църква) днес, на 8 септември 2026 година правят курбан. Едва ли дават оброк. Едва ли благодарят за нещо конкретно. Остава да искат да нахранят бедните и гладните. Но доколкото познавам квартала си, в него чак толкова бедни и гладни няма, та да идат да се редят за безплатна чорба.
Църквата не дава гласност на факта, че по природа курбанът е жертва, защото това поражда доста проблеми. Едно от разбиранията на християнството е, че Самият Христос, а не агне, овен, коза или вол, е истинската жертва, след която няма място за други кръвни жертви. Св. Ап. Павел казва:
„Той пък, като принесе една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу, очаквайки отсетне, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му. Защото чрез едно приношение Той направи освещаваните съвършени завинаги. А свидетелства ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече: „този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им и в мислите им ще ги напиша“, после прибавя: „и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“. А дето има прощение за тях, няма вече принос за грях.» (Евреи 10:12–18).
Тоест кръвната жертва Сам Бог изключва от църковната практика и става деликатно да се примири тя със заварените езически положения. Дори и Стария завет Бог се изказва за жертвата:
„Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв? Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци, и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш“. (Псалм 49:13-15)“.
И още:
„Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“. (Псалм 50:19).
Наскоро писахме за суеверията и езическите атавизми. Те не са кой знае какъв проблем, защото хората отдавна са забравили първоначалния им смисъл, но все пак е добре да се придържаме към една по-изчистена доктрина, защото идеологическото блато, в което сме натопени, е дълбоко и миризливо.
