Рая Назарян беше избрана за председател на Народно събрание на Република България (50-то Народно събрание) на 20 юни 2024 г. При гласуването тя получи 131 гласа „за“, 66 „против“ и 39 въздържали се. Това събитие е отбелязано като част от преговорите за съставяне на кабинет, като нейният избор е бил условие, поставено от Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ в контекста на коалиционни дискусии.
Кратка биографична справка
-
Родена: 16 септември 1985 г. във Варна.
-
Средно образование: Завършила е Хуманитарна гимназия „Константин Преславски“ във Варна.
-
Висше образование: Магистър по право от Университет за национално и световно стопанство (УНСС), София.
-
Професионална кариера преди политиката:
-
От 2013 г. е член на Софийската адвокатска колегия.
-
Работила е в областите облигационно, вещно, застрахователно, семейно и наследствено право; специалист е по извънсъдебно уреждане на търговски и застрахователни спорове.
-
-
Личен статус: Неомъжена, с едно дете.
Политическа кариера
-
Член на парламентарната група на ГЕРБ-СДС.
-
Избрана за депутат за първи път през октомври 2022 г. (48-о Народно събрание) от 24-ти многомандатен избирателен район – София.
-
В 48-о Народно събрание: член на Комисията по правни въпроси и заместник-председател на Парламентарната комисия по превенция и противодействие на корупцията.
-
В 49-о Народно събрание: заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ-СДС.
-
На 20 юни 2024 г.: Избрана за председател на 50-ото Народно събрание.
Рая Назарян поема председателството на Народното събрание в момент, в който управлението изглежда раздробено на зони на влияние и едновременно с това демонстративно се кълне в стабилност. Нейното издигане не е просто персонално назначение, а знак за нов етап в конфигурацията ГЕРБ – БСП – «Има такъв народ», подплатена с външна опора от ДПС «Ново начало» и негласно разписана от нейните лидери като сделка за «пълен мандат», т.е. за политическо оцеляване на кабинета на всяка цена.
Ротационното председателство: Контрол срещу споделена отговорност
Споразумението за ротационно председателство на Народното събрание, договорено в съвета за съвместно управление и обявено от ГЕРБ, предвижда ротация на поста през фиксирани периоди, което има две страни:
- За партньорите – символично споделяне на отговорността;
- За ГЕРБ – контрол върху дневния ред на парламента чрез фигура, която произхожда от техния вътрешен кръг на доверие.
Според публично обявеното от ГЕРБ решение, ротацията се въвежда като анекс към споразумението за съвместно управление и трябва да се реализира през 10-месечни цикли, като за този цикъл именно Назарян е предложена като председател. Това беше формулирано като компромис след натрупано напрежение между партньорите в управлението и след видимото изстудяване на отношенията между отделните министри и парламентарните групи, което ГЕРБ описа като «капсулиране» на отделни ресори.
Изборът на Назарян беше представен от ГЕРБ като част от усилието за възстановяване на дисциплината в мнозинството и «нормализиране» на парламентарния процес след период на взаимни ултиматуми, включително и от страна на коалиционния партньор БСП. ГЕРБ настоя, че така се гарантира предвидим график за законодателството, включително бюджета и решенията по ключови теми като енергетика, съдебна власт и външнополитическите ангажименти на България. В този момент ГЕРБ публично посочи Назарян като свой кандидат за ротационен председател, като подчерта, че подобна процедура ще бъде «максимално достойна за всички страни», стига левицата да се съгласи на смяната.
Ролята на ДПС «Ново начало» и професионалният профил
Външна подкрепа и Делян Пеевски
Тук трябва да се отбележи ролята на ДПС «Ново начало» и лично на Делян Пеевски. Формално партията заяви, че се оттегля от претенции за ръководни постове в Народното събрание, за да не дразни останалите партньори, но остава политически гарант за стабилността на мнозинството. Това беше открито признато от самата Назарян, която благодари на ДПС «Ново начало» за «самодисциплината» да не настоява за официална власт в ръководството на парламента, като същевременно продължава да подкрепя управлението.
- Тази формула – отказ от формален пост срещу реално влияние – е ясен сигнал, че Пеевски остава фактор в парламентарната аритметика дори без да седи на председателския стол.
Този ход позволява ГЕРБ да задържи председателството чрез собствен кадър и едновременно да твърди, че парламентът не е «пленен» от една-единствена партия, а се управлява колегиално.
Двойният политически смисъл на избора
Политическият смисъл от това Назарян да застане начело е двоен:
- Вътрешно, за ГЕРБ: Това означава издигане на фигура от втория ешелон – не толкова медийно компрометирана, без дълга история от скандали и с профил на юрист, който може да бъде защитаван пред публиката като професионален и процедурен.
- Рая Назарян е родена през 1985 г. във Варна. Завършва Хуманитарната гимназия «Константин Преславски» във Варна и право в УНСС, след което практикува като адвокат в областите облигационно, вещно, застрахователно, семейно и наследствено право. Тя е член на Софийската адвокатска колегия от 2013 г. и развива практика в извънсъдебно уреждане на търговски и застрахователни спорове.
- Този професионален профил – правен, техничен, а не политически креслив – е ценен за ГЕРБ, защото партията се стреми да демонстрира управляемост и институционална нормалност.
- Външно, към останалите партньори: Изборът ѝ е жест, че ГЕРБ не налага лице от първата си линия на властта, а предлага по-мека публична фасада, способна да води преговори в пленарна зала и да държи нервния баланс в ситуация, в която всяко обвинение за едноличен контрол веднага се превръща в медийна криза. Това е особено важно след серията напрежения между самите партньори в мнозинството – включително за назначения, постове и регионални избори – които направиха очевидно, че коалицията е нестабилна и че всяко усещане за доминация на един играч може да я разцепи.
Политическият пробив и новата конфигурация
Кариерата на Назарян в политиката е бърза и концентрирана във фазата на хроничната българска парламентарна криза след 2021 г. Тя влиза за първи път в Народното събрание през 2022 г. като депутат от ГЕРБ–СДС, в качеството си на юрист и експерт по нормативни теми.
- В рамките на предишните парламенти е била член на правната комисия и заместник-председател на комисията по превенция и противодействие на корупцията, а по-късно става заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ–СДС.
Когато на 20 юни 2024 г. тя беше избрана за председател на 50-ото Народно събрание с 131 гласа «за», това беше първият ѝ голям институционален пробив на национално ниво и едновременно демонстрация, че ГЕРБ може да наложи свое лице на най-високия пост в законодателната власт дори в момент на фрагментиран парламент. Тогавашният избор на Назарян беше част от пакетните договорки около съставянето на кабинет и беше използван от Борисов като условие в преговорите за подкрепа.
Оттогава досега профилът ѝ се развива не като фронтален говорител, а като медиатор на напрежението вътре в мнозинството. Тя открито артикулира линията, че парламентарното ръководство трябва да се възприема като колективен орган на коалицията, а не като «трофей» на една партия, и настоява, че ротацията ще бъде вписана официално в анекс към споразумението за съвместно управление.
- Това е важен детайл: когато подобен анекс бъде записан, той се превръща в писмено доказателство, че партиите не просто се търпят, а са в режим на съвместна политическа собственост върху институциите.
И точно тук е по-дълбоката политическа стойност на Назарян – тя е символ на тази договорка.
От гледна точка на парламентарната динамика, изборът на Назарян подсигурява ГЕРБ на стратегически пост, през който минава дневният ред, процедурната дисциплина и разпределението на думата в пленарната зала. Това е особено ценно в контекст, в който мнозинството обещава «пълен мандат», но реално стъпва върху нестабилна геометрия: ГЕРБ–СДС; БСП–Обединена левица; «Има такъв народ»; плюс подкрепа от ДПС «Ново начало», която не влиза формално в ръководството, но държи ключа за кворума и гласовете.
Тази конфигурация е нова за пост-2021 България: тя не прилича нито на старите двуполюсни модели, нито на предишните опити за «сглобка», в които ПП–ДБ беше задължителен елемент. Сега ПП–ДБ е избутана извън управлението и може да атакува съюза Борисов–БСП–Пеевски откъм морал, корупция и съдебна власт. ГЕРБ отговаря, че дава на страната спокойствие, бюджет и хоризонт.
С други думи: изборът на Рая Назарян за председател на парламента е политически индикатор. Той показва кой реално диктува ритъма в Народното събрание, как се подреждат лостовете на влияние между ГЕРБ, левицата, ИТН и Пеевски, и кой носи отговорност, ако обещанието за «пълен мандат» се срути.
«Това не е просто въпрос кой държи чука в залата. Това е въпрос кой подписва фактурата за стабилност.»
