«Св. Йоан Предтеча» в Кърджали – възкръсналият средновековен духовен център на Родопите
На брега на Арда археолозите откриват останките на голям укрепен манастир, свързван с епископията Ахридос – място, което пази следи от ранното християнство, българо-византийското Средновековие и загадъчно погребение на висш архиерей
Днес средновековният манастир «Св. Йоан Предтеча» се намира почти вътре в Кърджали – в квартал «Веселчане», на десния бряг на Арда. На пръв поглед мястото трудно подсказва някогашното си значение.
Преди векове обаче тук се е издигал голям укрепен манастирски комплекс с главна църква, параклис, представителни сгради, монашески помещения, баня и крепостна стена. Археологическите находки показват, че през Средновековието това не е била обикновена провинциална обител.
«Св. Йоан Предтеча» е свързван с епископията Ахридос – една от важните църковно-административни структури в Източните Родопи.
Историята му е едновременно история на християнизацията на Родопите и на многовековната борба между България и Византия за областта между Арда и Беломорието.
Християнството край Арда е много по-старо от средновековния манастир
Историята на мястото не започва с българското Средновековие.
Археологическите проучвания показват няколко последователни строителни периода и четири църкви, изграждани една върху друга или непосредствено една след друга.
Според официалното представяне на комплекса началото му може да бъде отнесено още към VI–VII век.
Това поставя най-ранния християнски живот на мястото във времето на късната Античност и ранната Византия – столетия преди покръстването на България при княз Борис I.
Тогава Родопите вече отдавна са част от християнския свят на Източната Римска империя. Големите градове на Тракия и Беломорието имат епископски центрове, а християнството прониква по речните долини и старите пътища към вътрешността на планината.
Тази ранна история е важна, защото показва, че възникналият по-късно голям средновековен манастир не се появява на духовно празно място. Той наследява значително по-стара християнска традиция.
След покръстването Родопите се оказват между България и Византия
Нов период започва през IX век.
След покръстването на България през 864–865 г. християнството вече е не просто религия, а една от основите на средновековната българска държавност.
Именно през следващите столетия районът на Източните Родопи придобива особено значение.
Това е гранична област между вътрешността на Балканския полуостров и Беломорието. По долината на Арда преминават пътища, свързващи Тракия с Родопите, а крепостите по високите места контролират движението между Филипопол, Адрианопол и Егейското крайбрежие.
Затова областта многократно преминава между българска и византийска власт.
Именно в тази политически нестабилна, но стратегически важна зона се развива средновековният Ахридос.
Какво е Ахридос
Името Ахридос се среща в средновековните извори като название на област в Източните Родопи. Точните ѝ граници се променят във времето, но нейното ядро се свързва с долината на Арда и района на днешния Кърджали.
Това е земята на големи крепости като Перперикон и други укрепени центрове, контролиращи пътищата към Беломорието.
С политическата организация върви и църковната.
През XI–XIV век в изворите и археологическите данни се очертава епископия Ахридос. Именно с нея изследователите свързват големия манастир при днешния Кърджали.
Това обяснява и необичайния му мащаб.
Епископът през Средновековието не е само духовник, който извършва богослужения. Той управлява църковния живот на цяла област, ръкополага духовници, надзирава храмове и манастири и представлява Църквата пред светската власт.
Следователно неговата резиденция трябва да разполага със съответните храмове, жилищни и административни помещения.
Именно така изглежда комплексът «Св. Йоан Предтеча».
Манастир като малка крепост
Археологическите разкопки разкриват внушителен за времето си ансамбъл.
Комплексът е бил ограден със здрава крепостна стена. В средата се намирала главната манастирска църква – католиконът.
Източно от нея са открити основите на представителна сграда, определяна като епископска резиденция или дворец. Северно се намирала двуделна баня, а покрай западната крепостна стена били разположени стопански помещения.
Подобна структура е характерна за големите киновийни манастири на православния Изток.
Манастирът е едновременно място за молитва и организирано стопанство. Зад стените му има храм, монашески килии, складове, кухни, работни помещения и пространства за приемане на гости.
Но наличието на представителна резиденция и богатите археологически находки подсказват, че «Св. Йоан Предтеча» е изпълнявал и функции, надхвърлящи живота на обикновено монашеско братство.
Атонското влияние
Особено интересна е архитектурата на главната църква.
Католиконът е преустройван многократно. Възстановената днес сграда следва в основни линии вида, който храмът придобива през XI век.
Археолозите откриват в архитектурния план силни паралели с т.нар. атонски тип църкви, разпространяващ се във времето, когато Света гора се оформя като един от най-важните центрове на православното монашество.
Това не означава непременно, че кърджалийският манастир е бил подчинен на Атон. По-скоро показва принадлежността му към общото архитектурно и духовно пространство на византийското православие.
През XI–XII век манастирът очевидно преживява период на разцвет.
Към северната страна на главния храм е пристроен малък параклис с триконхален план, а стените са покрити със стенописи.
Светци воини, монаси и църковни отци
От средновековната живопис са достигнали само фрагменти, но те са достатъчни, за да покажат високото художествено равнище на храма.
Запазени са части от цокълния живописен пояс, изображения около входовете към наоса и фигури на светци воини. Други фрагменти представят монаси, църковни отци и дякони.
Стенописите се датират основно към XII век.
Именно върху една от тези стени е открито нещо на пръв поглед много по-скромно, но изключително важно за историята на комплекса – средновековен надпис, издраскан върху живописта.
В него човек на име Добромир е оставил свидетелство, че е писал в «Свети Продром».
Продром е гръцкото Προδρόμος – «Предтеча», традиционното название на св. Йоан Кръстител.
Така един неизвестен човек от Средновековието оставя след себе си свидетелството, благодарение на което знаем посвещението на храма.
Една затворена гробница
Най-сензационното откритие обаче е направено много по-късно.
През 1998 г., при работата по възстановяването на църквата, археолозите проучват зидана гробница на висш духовник.
Погребението се оказва необичайно богато.
В него са намерени останки от архиерейско литургично облекло, сред които великолепен епитрахил, извезан със златни нишки и коприна. Върху одеждата е представена Божията майка, а надпис на гръцки я обозначава като «Майка Божия».
Открити са и други предмети, съответстващи на високия сан на погребания.
За археолозите това е едно от най-силните доказателства, че комплексът действително е бил свързан с висшата църковна йерархия.
В обикновен манастир не се погребва архиерей с толкова богато литургично облачение без особена причина.
Патриарх Евтимий ли е бил погребан тук?
Около гробницата възниква и една от най-привлекателните загадки на комплекса.
След османското завладяване на Търново през 1393 г. последният търновски патриарх св. Евтимий е изпратен на заточение.
Житието му, написано от Григорий Цамблак, не позволява със сигурност да бъде установено къде патриархът прекарва последните си години и къде е погребан.
Това поражда различни хипотези.
Една от тях свързва Евтимий с Родопите и впоследствие с «Св. Йоан Предтеча». След откриването на богатото архиерейско погребение отец Боян Саръев също допуска, че може да става дума за гроба на св. патриарх Евтимий.
Тази версия обаче не може да се приеме като установен исторически факт.
Самият Николай Овчаров впоследствие посочва, че погребението принадлежи на значително по-ранен период – края на XII или XIII век според различните датировки – тоест преди времето на Евтимий Търновски.
Следователно загадъчният архиерей остава неизвестен.
Но именно неговата анонимност прави находката още по-интересна: пред нас очевидно стои един от висшите православни духовници на средновековния Ахридос, чието име историята не е запазила.
Български или византийски манастир?
Този въпрос няма прост отговор – и именно това прави «Св. Йоан Предтеча» особено интересен.
В модерната епоха сме свикнали да поставяме ясни национални граници върху миналото. Средновековните Родопи обаче са контактна и гранична област.
В различни периоди Ахридос е под властта на Константинопол или на българските владетели.
Църковната архитектура и художественият език принадлежат към византийската православна традиция, която същевременно е и културната среда на средновековна България.
По стените се срещат гръцки надписи, но откриваме и кирилски графити и славянски имена като Добромир.
Това не е противоречие.
Средновековният православен свят на Балканите е много по-взаимосвързан от националните държави, които ще се появят векове по-късно.
Манастирът може да премине от византийска под българска политическа власт, без да промени православния си характер, богослужебната си традиция или архитектурната си принадлежност.
XIII век – време на катастрофи и възстановяване
Началото на XIII век разтърсва целия балкански свят.
През 1204 г. рицарите на Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол и създават Латинската империя. Старата политическа система на Византия се разпада, а Тракия и Родопите се превръщат в арена на войни между латинци, българи и византийски наследници.
Николай Овчаров свързва едно от разрушенията на «Св. Йоан Предтеча» именно с тези събития и с действията на кръстоносците.
Комплексът обаче е възстановен.
Това само по себе си говори за неговото значение. Една малка и обедняла обител би могла просто да бъде изоставена. Тук животът продължава.
През XIII–XIV век районът отново многократно сменя политическата си принадлежност.
Ахридос в последните десетилетия преди османците
През XIV век Източните Родопи отново се превръщат в бойно поле.
При цар Иван Александър България се възползва от византийските междуособици. През 1343 г. български войски навлизат в Ахридос и овладяват важни крепости, включително Перперикон.
Успехът е краткотраен.
Византийската страна възстановява контрола си, а в конфликтите участват и турски отряди от Мала Азия, които първоначално идват на Балканите като съюзници и наемници.
Само две десетилетия по-късно положението е коренно различно.
Османското настъпление в Тракия прекъсва старите политически и църковни структури. Крепостите в района падат една след друга, населението се променя, а старите административни центрове губят функциите си.
Именно в този исторически катаклизъм приключва средновековният живот на «Св. Йоан Предтеча».
Манастирът е разрушен и постепенно потъва в земята.
Следват приблизително шест столетия мълчание.
Манастирът се появява отново изпод земята
Първите сведения за останките му през новото време са от 30-те години на XX век.
Истинското преоткриване обаче започва през 1962 г., когато при строителни работи са засегнати средновековни зидове.
Това, което първоначално изглежда като останки от отделна стара църква, постепенно се оказва значително по-голям комплекс.
Системните археологически проучвания през 80-те години разкриват крепостните стени, католикона и останалите сгради. В научната литература обектът вече е определен като средновековен манастир и център на епископията Ахридос.
Част от монашеския сектор обаче е безвъзвратно унищожена от по-ранното съвременно строителство.
От археологически обект отново в храм
Последната глава от историята на «Св. Йоан Предтеча» е необичайна.
Повечето средновековни църкви, открити при археологически разкопки, остават консервирани руини.
Тук е избран друг път.
През 1998–2000 г. католиконът е възстановен до купола в облика, който според археологическите проучвания е имал през XI век.
На 22 октомври 2000 г. църквата е тържествено преосветена от Пловдивския митрополит Арсений.
След около шест века прекъсване в нея отново започва православно богослужение.
Така «Св. Йоан Предтеча» днес има необичаен двоен живот.
Той е едновременно археологически паметник и действащ храм.
Сред запазените зидове може да се проследи историята на един от големите духовни центрове на средновековните Източни Родопи, а във възстановената църква продължава същото богослужение, заради което мястото е било създадено преди повече от хилядолетие.
В този смисъл манастирът край Арда не е просто руина, върната към живот.
Той е една от редките точки в България, където късната Античност, Византия, средновековна България и съвременната православна традиция могат да бъдат прочетени пласт върху пласт – на едно и също място.
