Тенисът е един от най-старите олимпийски спортове, но неговото място в програмата на игрите е белязано от промени, периоди на отсъствие и завръщане. От първото си включване през 1896 г. до днешните Олимпийски турнири, тенисът преминава през различни етапи на развитие, превръщайки се в едно от най-престижните събития за тенисистите по света.
Първите олимпийски турнири
Тенисът дебютира на първите съвременни Олимпийски игри в Атина през 1896 г.. В турнира участват само мъже, а първият шампион е Джон Боланд от Великобритания. Четири години по-късно, на Игрите в Париж през 1900 г., се провежда и първото олимпийско състезание за жени, като първата шампионка е Шарлота Купър, също от Великобритания.
През следващите години тенисът е редовна част от Олимпийските игри, като някои от най-добрите играчи на своето време печелят златни медали.
Отстраняване от програмата и дългото отсъствие
След игрите в Париж през 1924 г. тенисът е изваден от олимпийската програма. Основните причини за това са липсата на стандартни международни правила и напрежението между аматьорите и професионалистите.
През следващите десетилетия тенисът продължава да се развива извън Олимпиадата, като Големият шлем и професионалните турнири стават все по-важни. Въпреки това идеята за завръщането на тениса на Олимпийските игри остава актуална.
Завръщането на тениса
Тенисът се завръща като демонстрационен спорт на Олимпийските игри в Мексико Сити през 1968 г., но неофициалният му статут не позволява раздаването на медали.
През 1984 г. на Игрите в Лос Анджелис тенисът отново е демонстрационен спорт, като юношеският турнир печелят Щефи Граф и Стефан Едберг.
Най-накрая, през 1988 г. в Сеул, тенисът официално се завръща в олимпийската програма. Щефи Граф печели златото при жените, което я прави единственият тенисист в историята със спечелен Златен шлем (четирите турнира от Големия шлем + олимпийско злато в една година).
Забележителни моменти в олимпийския тенис
Рафаел Надал – двоен олимпийски шампион
Рафаел Надал печели златен медал на сингъл през 2008 г. в Пекин, като става първият испанец с олимпийска титла в тениса. През 2016 г. в Рио той добавя още един златен медал, този път на двойки, заедно с Марк Лопес.
Андре Агаси и Серина Уилямс – кариерен Златен шлем
Андре Агаси (1996) и Серина Уилямс (2012) са сред малкото тенисисти, които са печелили и четирите турнира от Големия шлем, и олимпийско злато.
Анди Мъри – двукратен олимпийски шампион
Анди Мъри е единственият тенисист, който печели две последователни златни медала на сингъл – през 2012 г. в Лондон и 2016 г. в Рио.
Новак Джокович – преследването на златото
Новак Джокович е един от най-доминантните тенисисти в историята, но олимпийското злато остава единствената голяма титла, която му липсва. Той печели бронзов медал през 2008 г., но не успява да стигне до финала в следващите Олимпийски игри.
Олимпийският тенис днес
Днес олимпийският тенис е сред най-престижните събития в спорта. Макар че наградните фондове не са толкова високи, колкото в Големия шлем, за много тенисисти олимпийското злато е символ на национална гордост и едно от най-ценните отличия в кариерата им.
Олимпийският тенис продължава да привлича най-добрите състезатели, като всеки четири години турнирът добавя нови легендарни моменти към историята на този велик спорт.
