Вече запомних името му
За делюзиите на политиците и тяхното неуважение към собствените им избиратели. Коментар на Иван Стамболов
Да, вече запомних името и няма как иначе при цялата колоритност на безсмислиците, които говори – Иван Маркос Христанов, бивш депутат от ПП, служебен министър на земеделието с Гюров и основател на някаква никому неизвестна партия.
Същият човек преди няколко дни ми се наби в очите с идеята си да дава по 50 000 € за всяко първо родено дете, по 60 000 € за второ, 70 000 € за трето и после по 500 € на месец не разбрах до каква възраст, но и не се постарах особено. Само направих сметката, че изпълнението на това обещание ще струва на хазната приблизително двойно на бюджета за отбрана. Да оставим настрана, че такава (тя даже не е и ултралява, и аз не знам как да я нарека!) политика ще избие от главата на стотици хиляди граждани и то от емблематични етнически и социални групи идеята да работят каквото и да било – само ще нанасят нови багри в демографската картина, които багри на свой ред, не след дълго, и те ще се възползват от гениалния план на Христанов и ще започнат да се размножават срещу заплащане. Родените срещу заплащане деца е много малко вероятно да станат не само полезни, но и пълноценни членове на обществото. Но няма смисъл да говорим за това, защото то никога няма да се случи.
Вчера пък Иван Маркос Христанов е излязъл с друг гениален план, четем в OFFNews. Обърнал се е с писмо към 7 кандидати за президент – Костадин Костадинов, Радостин Василев, Ивелин Михайлов, Николай Ненчев, Ивайло Симеонов, Александър Томов и Мария Колева, – за да ги призове да се откажат и да го подкрепят.
Казва така:
„В последните дни преди първия тур математиката е проста: разделени, даваме силата си на статуквото. Събрани, можем да създадем истинска алтернатива“.
Да, математиката наистина е проста. На Йотова дават („Маркет ЛИНКС“, 21 октомври) 47.3%. На Гюров дават 36.6%. Тоест според „простата математика“ за всички останали, не само за онези 7, към които се обръща Христанов, остават 16.1%. Това е „простата математика“. Виж, ако Иван Маркос Христанов предложи на Илияна Йотова да се откаже в негова полза, това е друго. Заслужава си да опита.
Иван Маркос Христанов не е интересен сам по себе си – оглупели от грандомания има колкото щеш. Не се хващайте за него, той е продукт на своето време и на баналното човешко тщеславие. Той е интересен единствено това, че показва в какво се е превърнала демокрацията, ако изобщо някога е била нещо друго. При тази демокрация човек може да си повярва, че ще купи гласа на „суверена“ с пари и то не с истински пари, а с обещание за пари. И да вярва, че колкото по-фантастични са сумите, които обещава, толкова по-лесно ще му повярват.
Също така при тази демокрация човек гледа на избирателя като на добиче, което ще гласува не за този, когото е избрало, а за онзи, когото този, когото е избрало, му посочи. Много високо мнение за електората, няма що!
Според мен всеки, различен от Йотова, Гюров и Костадинов, който си въобразява, че има макар и най-бледа теоретична възможност да стане президент, не е наред с главата. Ако ли пък е наред – защо тогава го прави! Защо троши пари? И ако тези пари не са негови, защо му ги дава който там му ги дава? Вярно, има едно схващане, че когато се явиш на някакви избори, дори да не спечелиш, това се отразява благоприятно на политическата ти кариера и не липсват примери. Не знам. Нямам представа как действа демокрацията в тази си част, в частта си „власт през избори“. Но знам, че това е кофти власт. Докато се добереш до нея правиш толкова компромиси, че накрая нищо не остава от теб. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
