Зимната газова криза в Европа може да остави дълбоки следи
Рон Бусо
8 септември 2026 г.
ЛОНДОН, 8 септември (Ройтерс) — Скачащите цени на природния газ в Европа, предизвикани от войната в Иран, заплашват да нанесат нов удар върху икономиката на континента точно в момент, когато той се стреми да се превъоръжи, да разшири капацитета си в областта на изкуствения интелект и да отблъсне засилващата се конкуренция от страна на Китай. Щетите могат да бъдат дълготрайни.
Референтните цени на газа в Европа се покачиха до 75 евро за мегаватчас (MWh) миналата седмица, което е повече от двойно в сравнение с нивото им преди година. Те достигнаха най-високото си ниво от края на 2022 г., когато мащабната инвазия на руския президент Владимир Путин в Украйна накара Европа да прекъсне доставките на огромни количества руски газ по газопроводите.
Тази последна криза е предизвикана от затварянето на протока Ормуз преди повече от шест месеца — събитие, което до голяма степен прекъсна около една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG) и доведе до напрежение на пазарите по целия свят.
Последвалата криза в доставките предизвика ожесточена конкуренция между Европа и Азия. Жестокото лято в голяма част от Азия повиши търсенето на електроенергия и климатизация. В резултат на това големи количества газ, които обикновено биха били предназначени за Европа, бяха пренасочени на изток през критичните летни месеци, което сериозно наруши усилията на Европа да зареди огромната си мрежа от подземни хранилища преди зимния отоплителен сезон.
Ниските нива на европейските газохранилища
Последиците вече стават очевидни.
Според данни на Gas Infrastructure Europe, европейските газохранилища в момента са запълнени на около 66% — най-ниското ниво за това време на годината от 15 години насам и с около 12 процентни пункта по-ниско от нивото от миналата година.
Обикновено запасите достигат пика си в началото на ноември. През 2025 г. те достигнаха 83%, или около 85 милиарда кубични метра (bcm). Тази година нивата на съхранение вероятно ще достигнат пик от едва 70% до 75%, според оценките на ROI.
Ситуацията става още по-тревожна, когато се разгледат отделните държави.
- Мрежата от хранилища в Германия, която е най-голямата в Европа, е запълнена едва на 54%;
- Съоръженията за съхранение в Нидерландия, друг ключов регионален газов център, са запълнени само на 48% от капацитета си.
Навлизането в зимата със запаси на толкова ниски нива ще увеличи зависимостта и на двете страни от спот-доставки на втечнен природен газ (LNG) и внос по газопроводи от съседните държави, което ще окаже допълнителен натиск за повишение на цените на газа в целия регион.
Няма срив на пазара на втечнен природен газ
Мащабното прекъсване на износа от Близкия изток е малко вероятно да отшуми скоро.
Износът на втечнен природен газ от Персийския залив — предимно от Катар, но и от Обединените арабски емирства — е спаднал с над 85% между март и август в сравнение със същия период на миналата година, според данни на Kpler.
Прекъсването вероятно ще продължи до края на годината, тъй като морският трафик през протока Ормуз остава ограничен. «QatarEnergy» вече уведоми ключовите си клиенти, че е удължила спирането на доставките на втечнен природен газ поради форсмажорни обстоятелства до началото на ноември.
Въпреки това световният пазар на втечнен природен газ беше подкрепен от бързия ръст на производството в други региони, особено в САЩ и Канада.
Според Международната енергийна агенция производството на втечнен природен газ извън Персийския залив е нараснало с 18%, или около 27 млрд. куб. м, за периода до края на юни, което компенсира приблизително 75% от загубите от Близкия изток.
Това помага да се обясни защо цените, макар и на болезнени нива, остават далеч под изключителните върхове, достигнати по време на енергийната криза през 2022 г., когато референтните европейски цени на газа за кратко надхвърлиха 300 евро за МВт·ч.
Въпреки това, предвид настоящата обстановка, рискът от по-нататъшно повишение при сегашните нива е огромен.
Неудачен момент
Намирането на решение на този затруднен момент далеч не е лесно.
Предишните опити на правителствата, включително и на германското, да се намесят на пазарите на газ често са имали обратен ефект, като са нарушавали стимулите и са забавили усилията за попълване на запасите. В същото време намаляването на зависимостта от газа чрез по-широко използване на възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия е дългосрочен проект, чието пълно осъществяване ще отнеме години, ако не и десетилетия.
Европейските правителства също не са в състояние да повторят мащабните програми за субсидии, приложени след шока от 2022 г.
Според оценки на Bruegel, сметката за газ на Европа достигна 117 милиарда евро през 2025 г., въпреки че потреблението остана с около 17% под нивата отпреди кризата. Тъй като цените сега са значително по-високи, разходите за внос на региона вероятно ще нараснат рязко отново през тази година.
Всичко това поставя европейската икономика в уязвимо положение точно в най-неподходящия момент.
Напрежението с Москва ескалира след опита за руска атака с дрон срещу Германия миналата седмица, докато администрацията на Тръмп оказва натиск върху Европа да увеличава разходите за собствената си отбрана. От своя страна континентът се стреми да разшири бързо производството на боеприпаси, военно оборудване и други отбранителни технологии.
В същото време Европа се опитва да навакса изоставането си в надпреварата за изкуствен интелект, където се намира далеч зад САЩ и Китай. Наваксването изисква големи инвестиции в енергоемки центрове за данни.
Междувременно производственият сектор в Европа среща все по-големи затруднения да се конкурира с Китай. Европейските автомобилни производители, в частност, са загубили значителна позиция в полза на своите по-евтини китайски конкуренти. Изпитващият затруднения германски автомобилен гигант «Фолксваген» наскоро обяви най-голямата реструктуризация в 89-годишната си история.
Още един продължителен скок в цените на газа и електроенергията би влошил неблагоприятното положение на Европа по отношение на разходите в сравнение с конкурентните икономики. Производителите биха били принудени или да поемат по-високите енергийни разходи, което би намалило печалбите и инвестициите им, или да ги прехвърлят върху потребителите, което би намалило тяхната конкурентоспособност.
Накратко, скъпата енергия заплашва да подкопае именно онези амбиции, които Европа счита за съществени за своята бъдеща икономическа и стратегическа автономия.
Европейската комисия заяви в петък, че въпреки ниските нива на запасите, блокът не е изправен пред непосредствен риск за сигурността на доставките тази зима. Това може и да се окаже вярно.
Но истинският въпрос не е дали Европа може да си осигури достатъчно газ, за да прекара зимата. Въпросът е колко ще трябва да плати за него. Засега изглежда, че това е разход, който регионът не може да си позволи.
