Попитахме AI: Какво всъщност искат имигрантите, които участват в размириците в Европа?

Всеки протест иска нещо, всяка демонстрация иска нещо. И очевидно колкото са по-брутални, толкова по-горестно е искането. Гледайки всички изстъпления от Сеута до Париж, не може да не се попитаме: какво, аджеба, искан тези, каква несправедливост искат да изправят, каква заветна цел искат да постигнат, та подлагат на безмилостен терор невинно цивилно население? Защото, ако целта е само терор, не разбираме защо властите не отговарят адекватно, както е предвиден в оперативните им разчети при подобни случаи.

Попитахме един от Интелектите, с които работим, за какво всъщност се борят демонстрантите, какви са исканията им, каква несправедливост са претърпели, та да се бунтуват. Той, разбира се отговори в характерния си объл левичарски стил, но информацията е пълна и старателно систематизирана. Затова ви я предлагаме.

---

Въпросът е съществен, защото в публичното представяне на подобни събития често се описват сблъсъците, палежите, разграбването на магазини и нападенията срещу полицията, но остава неясно какво точно искат участниците и какви промени биха прекратили протестите им.

За да отговорим прецизно, трябва да разграничим три неща:

1. Формулирани искания – какво действително заявяват протестиращите, техните говорители или организаторите.

2. Поводи и мотиви – полицейски инциденти, имиграционни ограничения, религиозни конфликти, социално недоволство, външнополитически събития.

3. Насилие без ясно политическо искане – когато вълненията прерастват в палежи, грабежи и нападения, без участниците да предлагат конкретно решение.

И още едно важно разграничение: не всички участници в такива безредици са имигранти, не всички са мюсюлмани, а някои са граждани на европейските държави по рождение. Религиозната принадлежност сама по себе си не доказва нито мотивите, нито целите на участниците.

Ще разгледам конкретните случаи, като започна от Сеута и включа Франция, Германия, Великобритания и по-ранните вълни на насилие.

1. Сеута и Мелиля: искането е достъп до Европа

Испания и Мароко, особено май 2021 г.

Тук имаме един от най-ясните случаи.

През май 2021 г. приблизително 8000 души преминават от Мароко в испанския анклав Сеута. Част от тях преплуват морската граница. След опитите на властите да ги върнат възникват сблъсъци, включително с мароканската полиция.

Какво искат? Преди всичко да влязат на територията на Испания, да избегнат връщането в Мароко и да получат възможност да останат или да продължат към други европейски страни. Не е установена обща религиозна или идеологическа програма на тези хора.

Защо се стига до насилие? Защото граничните власти възпрепятстват преминаването или връщат вече преминалите. В мароканския град Фнидек Reuters документира хвърляне на камъни срещу полицията и подпалване на мотоциклет и контейнер.

Има обаче втори, държавен пласт. Мароко фактически отслабва граничния контрол в момент на дипломатически конфликт с Испания заради приемането за лечение на Брахим Гали, лидер на движението за независимост на Западна Сахара.

Така мигрантите се оказват и инструмент за междудържавен натиск.

2. Франция, 2005 г.: смърт на младежи и бунт срещу полицията

Клиши-су-Боа и предградията на Париж

На 27 октомври 2005 г. двама младежи – Зиед Бена и Буна Траоре – загиват от токов удар, след като се укриват в електрическа подстанция, опасявайки се от полицейска проверка. Смъртта им предизвиква вълна от безредици, продължила около три седмици.

Какво искат участниците?

В началото се очертават няколко искания: изясняване на обстоятелствата около смъртта, отговорност на полицията, прекратяване на дискриминационните проверки и по-добро отношение към жителите на бедните предградия.

Но няма общопризнат преговорен комитет, единна организация или програма, която да посочва какви точно отстъпки ще сложат край на насилието.

Това е съществено. Част от участниците не отправят политически искания в обичайния смисъл, а изразяват враждебност към полицията и държавните институции.

Какво обяснява вандализма? Съчетание от гняв след смъртта на двамата младежи, натрупани конфликти с полицията, групова динамика и подражание между кварталите. Обяснението на причините не представлява оправдание за палежите.

3. Франция, 2023 г.: „Справедливост за Наел“

Нантер, Париж, Марсилия, Лион и други градове

На 27 юни 2023 г. полицай застрелва 17-годишния Наел Мерзук при пътна проверка в Нантер. Следват масови безредици, нападения срещу полицията, палежи и разграбване на магазини.

Тук има ясно формулирано първоначално искане: справедливост за Наел, включително наказателна отговорност за полицая. Появяват се и искания за промяна на правилата за употреба на огнестрелно оръжие от полицията и за ограничаване на дискриминационните проверки.

Но по време на вълненията се появява и друго явление. В редица градове се извършват кражби и разрушения, които нямат очевидна връзка с разследването на убийството. Reuters описва както протестните надписи, така и палежите и нападенията след мирни шествия.

Тук можем да разграничим три групи действия:

• Протест с конкретно искане за правосъдие.

• Насилствено противопоставяне на полицията, мотивирано от гняв и недоверие.

• Опортюнистично разграбване и разрушаване, при което не се установява самостоятелно политическо искане.

Няма основание всички участници да бъдат третирани като единна организирана общност с обща цел.

4. Германия: когато исканията са изрично ислямистки

Хамбург, април–май 2024 г.

Този случай е различен, защото религиозно-политическите искания са заявени публично.

През април 2024 г. демонстрация в Хамбург, свързана с организацията Muslim Interaktiv, включва лозунги в подкрепа на халифата като политическо решение.

През май същата организация провежда нова демонстрация с около 2300 участници, като обявената тема е противопоставяне на цензурата и ограниченията върху изразяването на мнения.

Какво искат? В идеологически план – утвърждаване на исляма като основа на общественото и политическото устройство, като част от участниците подкрепят концепцията за халифат. В непосредствения протестен контекст – възможност свободно да разпространяват тези възгледи.

 

5. Великобритания, 2024 г.: важно разграничение кой срещу кого протестира

След убийството на три момичета в Саутпорт през юли 2024 г. избухват безредици в редица британски градове.

Тези събития често се смесват с други етнически и религиозни конфликти, но основните нападения срещу джамии и хотели за кандидати за убежище са извършени от антиимиграционни групи. Повод е разпространена невярна информация, че нападателят е наскоро пристигнал мюсюлмански мигрант.

Следват контрадемонстрации, включително с участието на мюсюлмански общности.

Какво искат тези общности? Защита от нападения, сигурност на религиозните обекти и наказателно преследване на извършителите.

Парламентарното разследване във Великобритания потвърждава както характера на нападенията, така и ролята на дезинформацията.

 

6. Швеция, 2022 г.: искане за ограничаване на антиислямски демонстрации

Йоребру, Малмьо, Линшьопинг, Норшьопинг и Стокхолм

Това е един от най-показателните случаи, при които религиозният конфликт е непосредствена причина за насилието.

През април 2022 г. датско-шведският политически активист Расмус Палудан организира демонстрации, включващи изгаряне на Корана. В няколко шведски града избухват тежки безредици. Нападнати са полицаи, подпалени са полицейски автомобили, хвърляни са камъни.

Какво искат протестиращите? Непосредственото искане е да бъдат спрени демонстрациите на Палудан и публичното оскверняване на Корана. В по-широк смисъл конфликтът поставя въпроса дали свободата на изразяване трябва да включва действия, възприемани от вярващите като оскърбление на тяхната религия.

Шведските власти отстояват правото на демонстрации в рамките на закона. Насилствените контрапротестиращи се противопоставят и на полицията, която защитава упражняването на това право.

Reuters документира четири подпалени полицейски автомобила в Йоребру и ранени служители.

 

7. Белгия, 2022 г.: погроми без политически искания

Брюксел, 27 ноември 2022 г.

След победата на Мароко над Белгия на Световното първенство по футбол в Катар в Брюксел избухват безредици.

Групи от футболни привърженици, част от които с марокански знамена, нападат полицията, подпалват автомобил и електрически тротинетки и повреждат обществено имущество.

Какво искат? В този случай няма установено политическо или социално искане. Поводът е футболен резултат, а не спор за закон, полицейско решение или религиозно право.

кви са конкретните искания сега?

Тук разполагаме с актуални сведения до 27 октомври 2026 г.

Първоначално протестите възникват сред ученици, недоволни от състоянието на образованието. Постепенно към тях се присъединяват студенти, синдикати, леви организации и активисти от движението на жълтите жилетки.

Според обобщение на AFP от 21 октомври исканията са доста конкретни:

На 26 октомври Reuters съобщава за правителствени отстъпки, включително допълнително финансиране за образование, по-малки класове и промени в системата за университетски прием. Въпреки това протестите продължават.

А какво искат конкретно имигрантите мюсюлмани, участващи в тези размирици?

Тук отговорът трябва да бъде предпазлив. В проверените сведения не откривам надеждно установена отделна платформа на имигрантски мюсюлмански организации, която да обединява участниците в сегашните френски безредици.

Има документирани прояви на насилие, включително палежи и разграбване, но не е доказано, че те се ръководят от единна ислямистка програма. Експерти, цитирани в публикация на The Media Line от 20 октомври, разглеждат възможността екстремистки групи да използват безредиците, без непременно да са техни организатори.

Това не изключва участие на радикални ислямисти в отделни сблъсъци. Означава само, че твърдението за организирано ислямистко ръководство на цялата протестна вълна засега не е доказано.

9. Сравнителна картина

10. Какво обяснява вандализма и какво го оправдава?

Тук е важно да не смесваме две различни понятия.

Причината за насилието не е непременно неговото оправдание. Убийство при полицейска проверка, оскърбление на религиозен символ или недоволство от условията на живот могат да обяснят защо възниква протест. Сами по себе си те не предоставят законно основание за палежи, нападения и грабежи.

Съпоставката на разгледаните случаи позволява да се очертаят няколко различни механизма.

Първият е инструменталното насилие – нападението се използва за постигане на конкретна цел, например пробиване на граница или осуетяване на публична демонстрация.

Вторият е отмъстителното насилие – нападенията срещу полицията или държавни обекти се възприемат от извършителите като възмездие за действителна или предполагаема несправедливост.

Третият е идеологическото насилие – целта е налагане или защита на определена религиозна или политическа норма чрез принуда.

Четвъртият е опортюнистичното насилие – разграбване, разрушаване и нападения, които се извършват благодарение на отслабения обществен ред, без да служат на някакво формулирано искане.

И петият е груповото насилие – участие, подхранвано от солидарност с групата, подражание, съперничество или враждебност към друга общност.

Тези механизми могат да действат едновременно.

Заключение

На основния въпрос – какво точно искат? – няма един-единствен отговор.

В някои случаи исканията са съвсем конкретни и проверими: допускане на европейска територия, наказване на полицай, забрана на оскърбителни за религията действия или подобряване на социални условия.

В други случаи съществуват ясно изразени ислямистки политически цели, както при демонстрациите за халифат в Германия.

Има обаче и безредици, при които не е установено никакво конкретно искане, което да обяснява защо се палят автомобили, нападат се полицаи или се разграбват магазини.

Това е същественото разграничение: отсъствието на политическо искане не означава автоматично наличие на скрита религиозна програма. Същевременно наличието на социално недоволство не изключва религиозен радикализъм, криминални мотиви или целенасочено насилие.

За още по-прецизна справка следващата стъпка би била да се разгледат не само публичните искания, но и съдебните решения, полицейските доклади и установената принадлежност на осъдените участници. Именно те могат да покажат доколко става дума за организирана идеологическа дейност, спонтанни бунтове или обикновена престъпност.

Основни източници: Reuters, AFP, Le Monde, Euronews, доклад на британската Камара на общините за безредиците от 2024 г., Държавен департамент на САЩ – доклад за религиозната свобода в Швеция за 2022 г., и изследване за френските безредици от 2005 г., публикувано от CEPOL.

U-DIGEST